История на сладоледа

Историята на сладоледа започва още от древни времена. Много народи спорят за неговата принадлежност, може би първите му изобретатели са китайците, разпространявайки го из между арабите, които пренасят в Европа идеята за Sharbat (на ит. sorbetto) или в превод освежаваща напитка от плодове и захарен сироп. Заслуга на италианците е широкото му популяризиране през XVI и XVII век. В библията се споменава Исак, който предлага на Аврам козе мляко със сняг, най-вероятно е ставало въпрос именно за замаразено мляко, нещо подобно на сорбе. Още през античността в Египет фараоните предлагали на своите гости сребърни купи със сняг и плодови сокове. Римляните разполагали с две огромни резерви от сняг, вулканите Етна и Везувий ги снабдявали целогодишно с най-важната съставка за приготвянето на сладолед. Когато арабите нахлуват в Сицилия, заварват непознати плодове и най-вече цитруси, това изобилие, заедно с наличието на сняг от Етна ги кара да развихрят въображението си и създадат много нови и интересни рецепти.  В Италия има няколко известни имена, които се смятат за бащи на сладоледа.  Във Флоренция известни са Ruggeri и Buontalenti, в Сицилия Procopio dei Coltelli. Ruggeri бил обикновен животновъд, който един ден,  участвайки в състезание в двора на Медичите, трябвало да измисли невиждано до този момент ястие. Именно така приготвя сладолед, спечелвайки си голяма слава из целия окръг.

В историческия център на Салерно съществува една доста стара улица, която се нарича “Vicolo della Neve” (на бг. алеята на снега). Казвали и така , не защото валяло много сняг, а защото била пълна с големи мазета, в които през Средновековието събирали сняг от близките планини, от който приготвяли различни сорбета за богатите. Характеристиката на тази улица и нейната роля е ясен пример как изглеждала технически една джелатерията от Античността чак до Ренесанса. Още древните гърци, а след тях и римляните приготвяли нещо като плодова салата със сняг и мед и въпреки това най-вероятно китайците са първите, които започват да изстудяват плодови сокове със сняг. Арабите от своя страна популяризират тази традиция в Европа. Не случайно думата сорбе носи именно арабски корен.

Разпространението на сладоледа в Европа се случва във френския кралски двор, където Катерина Медичи довежда знатни флорентински готвачи и сладкари, които започват да приготвят замразени плодови напитки, използвайки нови техники. Модерното джелато е измислено благодарение на архитекта Buontalenti и неговата система за охлаждане с мантекация.

Сладоледът, който всички днес познаваме от мляко, сметана и яйца (и който вече даже започваме да забравяме, заради наличието на индустриални смеси) е измислен през 1650г. от сладкаря на английския крал Карл I. Формулата била пазена в тайна няколко години, но след това става тотален бум на пазара в Европа. През 1686г. сицилианецът Procopio dei Coltelli отваря  Cafè Procope в Париж, където сервира сорбета на  известни по онова време илюминисти. Имитатори не липсват и скоро в цяла Европа много емигрирали сицилианци и неаполитанци започват да произвеждат сладолед. Новите технологии на охлаждане довеждат до спад в цените. Това прави сласоледа все по-достъпен за масата. Появяват се амбулантните търговци, а с тях и онези романтични снинки от градския пайзаж.

Захарната фунийка (wafer)  е измислена през 1904г. на световното изложение St. Louis da Charles E. Minches.

Един продавач, свършвайки всички купички за сладолед, започва да сервира във вафлени кори, които се продавали на съседния щанд.

Комбинацията между  захарна фунийка и сладолед има огромен успех!

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *